Къде е Бермуда?

32^о 20' Север
64^о 45' Запад

Бермудските Острови


Корабът
OCEANUS


OCEANUS
 

12 Февруари 2005                                                                                                                                                                                               Вашите Въпроси:

Бермуда  -18:10 местно време

    “Дами и Господа,
добре дошли на Бермудските острови, благодарим Ви че пътувахте с British Airways’’.

Може да сме във Бермуда, но не личи. Времето е сърдито и нищо не ми подсказва, че съм на тропиците! Явно времето на Бермудите не е винаги както в туристическите брошури.

Колеги ме посрещат на летището, въпреки настояването ми, че мога сам да се оправя само като ми дадат адрес или посока. Тук домовете обаче нямат адреси и да можеш да обясниш на таксиметровите шофьори къде искаш да отидеш е изкуство което владеят само местните жители?!

Каролин, 30 годишна новозеландка, без да се замисля хвърля двете ми чанти и мен на мотопедчето си и ме завежда до тях през бурен вятър и дъжд който вали почти хоризонтално. Започва да става интересно и имам чувството, че тази екскурзия няма да бъде никак скучна.

             ************

15 Февруари 2005                                                                                                                                                                                               Вашите Въпроси:

St George Town
Северната част на Бермуда

Късмет! Последните два дни времето е идеално. Няма грам облак на небето и водата са светло-сини както си я представях. Местните казват, че за първи път от доста време имаме два поредни слънчеви дни.Трудно е да им се повярва, но зимата на тези ширини е валежна и доста ветровита. Водите около острова са 20 градуса и са по-топли от въздуха, но не виждам нито един турист или местен да се къпе в океана.

11:00 местно време

Току-що завършихме със завързването на багажа – капитанът ни обещава бурно море поне за половината от следващите 30 дни, и всичко трябва да се завърже или завинти за масите. 10 минути след като излязохме от пристанището на St. George видяхме товарен кораб с български флаг – малък свят

Малко или много, дори и старите моряци поглеждат носталгично назад към изчезващите зад хоризонта острови! Тъй като през следващите 30 дни ще виждаме само бурно море и планини от вода носени от вятъра. Но преди това – аз вече започвам да чуствувам първите призиви на морската болест. Така е винаги в първите няколко дни, още повече “Oceanus” е само 60 метра и лесна играчка за вълните. Време е за таблетките, но дори и те понякога не помагат. На третият ден ще се чувствувам като стар морски вълк – в това съм сигурен.

             ************

16 Февруари 2005   

33⁰ 53' Северна ширина
059⁰ 02' Западна дължина

Някъде Североизточно от Бермудите
15.30 местно време - 21.30 Българско време

Лошото време и бурното море натръшкаха повечето от нас със морска болест, така е винаги в началото. Добрата новина е че има достатъчно тоалетни на кораба! Капитанът обещава усилване на вятъра и вълни от 10м. Обикновенно екпедициите избягват подобно време ако могат, но нашата експедиция напротив, преследва лошото време. В програмата е заложено пълно изследване на щормовите зони. Бидейки в сърцето на щорма - това е мечтата на главният изследовател. За останалите от нас това вече е кошмар.

Колкото повече се отдалечаваме от Бермудите, толкова по-самотни се чувствуваме. Все още се мяркат единични гларуси, но вече се чувства откритият океан. Надяваме се да видим игриви делфини и мигриращи китове, но засега все още сме сами!

Докато чакаме да стигнем до определената точка за опробване си почиваме, защото програмата се очаква да е много напрегната и веднъж стигнали до определаната позиция ни чакат смени от 12 часа работа при почти ураганни условия. Метеорологичният ни екип от Института в Woods Hole (USA) ни осигурява 24 часа на денонощие подкрепа и за сега новините са прекрасни - очаква ни поне един силен щорм в следващите седмица-две. Дотогава излежаването ще е основното ни занимание.  

                  ************

18 Февруари 2005

34⁰ Север,
58⁰ Запад

Последните два дни сме в обхвата на силен фронт. Вече никой не страда от морска болест - прекалено много сме заети, само да оцелеем! Морето не е толкова бурно, 7-8 м вълни са нормални в този район на Атлантика. И 60м "Оceanus" се търкаля като клечка в силен поток.

Учудващо как в такава обстановка най-елементарните всекидневни неща отнемат 3 пъти повече време и усилия. Обикновен душ и обличане са живото-опасни операции, когато малката каюта се люлее. Капитанът казва че най-големият крен е от 35⁰ . Това означава че каютите ни и лабораторията се люлеят в диапазон от 70⁰. Въпреки че всичко е завързано, отвреме навреме бутилки, компютърни мишки, книги и други предмети прекосяват лабораторията по всички диагонали. Изненадващо все още няма пострадали!!! Силно се надявам, че ще си остане така до края на експедицията, но условията ме карат да се съмнявам.

Цялата идея на експедицията е да се изследват зимните фронтове и ефекта им върху повърхностния слой на океана - слоят който храни целият живот в океаните и които е най-отговорен за климатичните промени на планетата.. И точно като по поръчка, 3 дни след отплуването ни от Бермуда, намерихме силен зимен фронт. Но вече имам чувството че и на закаления екипаж му дотегна да се разхожда по стените на коридорите. От мостика гледката е страховита, многократно губим носа на кораба под вълните-като че ли часове минават да излезе над водата!!! Като се замисля, че само 5см стомана ни дели от тъмните води на Атлантика... по-добре да не се замислям!

            ************

19 Февруари 2005 - Знаменателен ден за България!   

02:54 Местно време - 08:54 Българско време

Вече губя представа за време, но за място не! Програмата е натоварена и времето не ни помага никак. Планирано беше да се работи на 12 часови смени, но както често става плановете се променят тотално. Работим по един-два часа когато условията позволяват и смените се разпадат на един продължителен период от работа-бездействие-работа. Дори когато има време за спим в каютите вместо в лабораторията, не е лесно да останеш в леглото си. Тази сутрин се събудих на пода, трябва да е било много силна вълна. Странно чувство!

Само ден 5, а умората е дълбока. Имам чувство че съм на автопилот и повечето неща ги правя подсъзнателно. И все пак намираме време и място за шеги - на мократа палуба в 3 часа сутринта, подгизнали до кости все някой изпада в комична ситуация и бурен смях избухва. Водата все още е 20⁰ и все пак бих бил по-доволен ако не ми влизаше навсякъде. "Непромокаемото" облекло протече и сме мокри до кости, неприятно когато трябва да си почти постоянно така. Нямам идея колко може да е часа, но леглото ме зове.

 ************

12:05 местно време - 18:05 българско време
Някъде на североизток от Бермудa

Все още няма счупени ръце и крака, слава богу, но "Oceanus" продължава да се люлее като увеселително влакче. Прогнозата за времето се подобрява, но в открито море това не означава кой знае колко. Плюс това фронтовете в западния Атлантик се оформят всеки две седмици над източното крайбрежие на Америка и прекосяват океана на път за Европа.

След изтощителното упражнение на взимане на душ и обличане (най-вече на панталона, докато "земята" под краката ти си променя мнението всяка секунда), здрава закуска е добре дошла. Кафето в кафеварката се опитва да избяга и ми подсказва че корабът се накланя почти 45 градуса във всяка посока. Вървейки в коридорите, тялото изпитва ту безтегловност, ту безпомощност, но след няколко дена мускулите свикват и започват да следват люлеенето на кораба.

След закуска е ред на поредното спускане на розетка ("гердан" от 24 бутилки), които взимат проби от програмирани дълбочини. Проблемът е, че "герданът" тежи около един тон и в момента в който кранът я вдигне от палубата, започва да се люлее като гюле на връв. Всички са уморени, но в такъв момент адреналинът тече - розетката има достатъчно инерция да направи доста щети. Веднъж във водата, розетката не е опастност, поне докато не дойде ред да я качим отново на палубата.

Вълните не спадат, но днес е първият изцяло слънчев ден. Докато пускаме розетката във водата, някой се провиква: Костенурка! Около 10 калени океанолози спират работа и за момент се заглеждат във водата като деца, които очакват захарно петле! Метър и половина морска костенурка се показва на повърхността несмутена от вълните - рядкост дори за екипажа който прекарва 8 месеца годишно в тези води. За кратък момент като този, си струва тежката работа, морската болест и многократното падане от леглото. Време е да изтеглим "гердана" от водата.

 ************

34⁰ 38' север
58⁰ 37' запад
10:37 местно време - 16:37 българско време

За първи път ми се пада късмет да се излежавам до 5:30 - аааа... удоволствие, цели 5 и половина часа сън! Лукс! Розетката е вадила проби цяла нощ от 0 до 500 метра, време е да подготвим експериментите за деня. Част от водата оставаме в прозрачни бутилки които инкубират планктона взет от различни дълбочини. Оставяме ги на палубата, където можем да наблюдаваме промените в растежа на планктона. Малките микроскопични растения поглъщат много повече CO₂ от горите на Амазонка и могат значително да променят климата на планетата. Инкубациите на палубата могат да ни дадат някаква представа как едноклетъчните растения постигат бързия си растеж, и ролята им в глобалния кръговрат на CO₂ и други парникови газове.

Изгрева е в 6:58 и инкубациите трябва да са готови преди това за да са на палубата в продължение на цял ден.

Малко преди закуска главният изследовател съобщава, че се връщаме във Бермуда - 30 часа отиване и 30 часа връщане, за да поправим повреден инструмент, който измерва съдържанието на силиций в океанската вода. 60 часа транзит означават шанс за доспиване, пране и лично време-още един лукс на малък кораб. До 9:00 часа всички инструменти са вързани здраво за палубата и "Oсeanus" пори вълните с 12 възела (6м/с). Олеле, друсане до бога...Усещам мозъка си като разбити яйца. Само след 30 часа сме обратно във Бермуда.

 ************

32⁰ 59' Север
63⁰ 01' Запад
12:26 местно време - 18:26 българско времe

След като потрошихме достатъчно уреди само за една седмица сме на път обратно към Бермуда за да вземем резервни части. Това е абсолютен лукс! На повечето експедиции няма никакъв шанс за презареждане с резервни части, но тъй като сме само на 30 часа път от Бермуда и експедицията продължава 30 дни можем да си позволим да загубим 3 дни в транзит.

Около 9:30 сутринта намаляваме скоростта от 9 на 6 възела (около 10км/час). Вълните са прекалено къси и пътуване с висока скорост е неприятно и опасно. Toва обаче означава че прехода се удължава и пристигането в Бермуда се очаква да бъде около 6:00 следващата сутрин.

Лабораторията е пуста. Сън, пране и почивка отнема времето ни сега. Метео прогнозата обещава фронтове а това означава трудни условия за работа. Още повече че транзита ще ни отнеме поне 3 дни.

Към обяд скоростта пада до 5 възела, носа на кораба постоянно се губи под вълните а прозорците на мостика са изцяло покрити с морска пяна. На обяд главният изследовател нарежда да заложим капаните за "морски сняг" (четете повече за морския сняг и ролята му в промяната на климата). Така наречените капани за "морския сняг" могат да се сравнят с дъждомерите на сушата. Елементарни пластмасови тръби с филтър на дъното, които се монтират на въже на всеки 500м и се залагат вертикално във водата за да улавят падащите фрагменти от планктон след цъфтежа в повърхностния слой на океаните. Химичният им анализ ни дава представа за количеството на атмосферен CO₂ абсорбиран от планктона. И това количество е значително!

Ентусиазмът за тази работа не е похвален - "Oceanus" продължава да се люлее свирепо а монтирането на капаните е много бавна операция, трябва да се завинтят стотици малки болтчета, гайки и шайби, които обичат да се губят ж най-недостижимите ъгълчета. Очаква ни забавен следобед.

            ************

23 Февруари   

32⁰ 19' север
64⁰ 34' запад
10:32 местно време - 16:32 българско време

За първи път от една седмица времето е идеално. Бях забравил колко е приятно да се събудиш и да установиш с усмивка, че не си паднал от леглото... или да се удряш в крановете на мивката, докато се опитваш да си наплискаш лицето.

Повечето от нас са на слънчевата палуба. Бермуда е само на няколко мили и се вижда ясно. Мисълта, че само на няколко мили има бар, където ще ти наточат халба пенлива бира, а ние няма да се доберем до него, е отвратителна за всички (корабът е американски и алкохола е забранен!). Но “Oceanus” не може да си позволи да влиза в пристанището – бюрокрацията отнема много време. Вместо това спомагателения кораб “WEATHERBIRD II” ще тръгне от Бермуда и ще ни донесе резервните части, за които се върнахме. След това с пълна пара тръгваме на югоизток за океанска станция BAT. Целта е да пуснем розетката до 1000 метра дълбочина и да изкараме проби с вода за колеги, които не участвуват в тази експедиция. След това се връщаме на североизток от Бермуда, обратно в челюстите на зимните фронтове. Прогнозата за времето не е изненадваща. Над източните щати фронтове се зараждат всеки две седмици и се запътват към Европа.

Патрик-сладкодумният техник на кораба-ни показва последните снимки от геостационарния сателит "TERRA"- 22 000 мили над главите ни. Няколко фронта се люпят над източните американски щати и след два дена “Oceanus” ще ги срещне в разгара им, някъде североизток от Бермуда. Време е да се наслаждаваме на слънчевата палуба, докато все още е слънчева.

*************

24 Февруари 2005

Времето е все още лошо. Кабините ни са ниско под водолинията и все пак е трудно да се пази равновесие. Миналата нощ не паднах от леглото, но е трудно да спиш и да внимаваш да не паднеш от него. Дори нямам енергия да питам мостика къде се намираме.

************

25 Февруари 2005                                                                                                                                                                                               Вашите Въпроси:

Времето е все още лошо, но програмата за деня е хубава. На изгрев слънце пуснахме маркер във водата – цилиндрична мрежа със шамандура, която се носи от теченията и ни позволява да следим и изследваме даден “парцел” от океана. В средата на океана изгревите са еднакво впечатляващи както и залезите, или може би това е само илюзия, защото на кораба има малко развлечения –само работа, и окото започва да забелязва елементарни неща, които имат по-малко значение на сушата.

От тази вечер започваме да следим маркера и да взимаме проби всеки 6 до 12 часа. Ако досега имахме малко шанс за спане, сега и този шанс бързо се изпарява.

************

26 Февруари 2005                                                                                                                                                                                               Вашите Въпроси:

Ветровете спадат и времето започва да се оправя. Следим маркера само с 2-3 възела/час (1-1.5 м/с) и пускаме розетката (серия от автоматично затварящи се бутилки за водни проби) всеки 6 часа, но все пак успяхме да легнем на слънчевата палуба за 10 минути-лукс!

************

27 Февруари 2005   

Маркерът се носи много бавно, но по течението. Времето е хубаво, но проблемът сега е, че “Oceanus” не вдига скорост повече от 2-3 възела (1-1.5 м/с) и стабилноста му намалява – дори и най-малките вълни се усещат.

На палубата е слънчево и дълбоко-синята вода е около 20 градуса. Изкушението да се гмурнеш е огромно, но капитаните са стриктни за подобни отклонения.

Хубавото време през последните два дни е това което търсихме. Бурното време преди това разбърка повърхността на океана като с голяма лъжица до дълбочина от 300 метра и дори повече. По време на бурите, дълбоките води бl