В очакване на Иранския Чернобил
28 Август 2007

Наджмедин Мешкати Профил Наджмедин Мешкати е професор по строително инженерство, опазване на околната среда и индустриално инженерство в Университета на Южна Калифорния. Неговото проучване засяга понижаването на риска и увеличаването на сигурността на комплексните големи технологични системи. То се основава на ядрената енергия, авиацията и нефтохимичните индустрии по света.

New Scientist.com News
Превод за Синя Планета - Ана Минчева


По-рано тази година ирански ядрен физик от лабораторията по обогатяване на уран в Исфахан умря от отравяне от ураниев хексафлуориден газ. Наджмедин Мешкати е главен специалист по ядрена безопасност в Южнокалифорнийския Университет, e  роден в Иран. Той казва, че такива инциденти го държат буден през нощта. Иранският учен се тревожи, че руската технология, както и човешката грешка, довела до инцидента в Чернобил, може да причини същото и в иранските ядрени съоръжения в Бушхехр, а и другаде. Най-голямата заплаха, която крие Иран не е потенциално бойно оръжие, а е авария, подобна на тази в Чернобил. В интервю с New Scientist.com News Мешкати обяснява как международните ратификации само повишават риска.

Какво ви накара да започнете работа в областта на ядрената безопасност?

Когато завършвах инженерната си специалност, бях започнал изследване върху методите за математически анализ. Точно по това време (28.03.1979г.) се случи аварията на Острова на Трите Мили (Пенсилвания, САЩ). Това промени насоката на изследванията ми и изобщо целия ми живот. Смяташе се, че основната причина за инцидента е човешка грешка. Дисертацията ми се превърна в изследване на работоспособността на операторите на ядрените и други съоражения. Кариерата ми се фокусира върху сигурността на комплексните технологични системи като атомните електроцентрали. Следните  три инцидента бяха основополагащи: Островът на Трите Мили, химическите заводи в Бопал (Индия, 1984г.) и Чернобил през 1986г. И трите катастрофи бяха свързани с големи технологични системи, съдържаха опасни материали и всички бяха причинени от човешки и организационни грешки.

Вие сте посещавали Чернобил? Какво е там?

За да се стигне от Киев до електроцентралата трябва да минеш през контролен пункт, за да ти бъде разрешено да влезеш в отцепената зона – това е район около съоръжението с радиус от около 40-50 километра, от който всички жители са евакуирани. Когато се случи инцидентът по тези места са живели около седем милиона души. Аз посетих град Припят, където семействата на около 100 000 работници са живели. Сега това е призрачен град – чак до опустялото колело Ферис.
Нещо в мен се обърна, когато пристигнах в района, където са разположени реакторите, и когато видях саркофага, който е построен около четвърти реактор, където е станала аварията. Този инцидент е предизвикал пожар с радиоактивни изпарения, който е горял в продължение на 10 дни и е изхвърлил 190 тона токсични вещества в атмосферата. Няма друго човешко произведение, което да е причинило толкова много щети не само на хората, живеещи в района, но и на тези, които са били на пътя на вятъра, отвял токсичния газ. Тази авария има ефект и върху следващите поколения – хиляди деца се раждат с дефекти.

Какво в контролната зала Ви смути?

Повече по темата (английски) Russian nuclear store 'a powder keg' Iran's nuclear boast causes international anxiety The world's worst nuclear accident A struggle for nuclear power Najmedin Meshkati's home page Nuclear facility at Bushehr BBC report on the Chernobyl disaster

Влязох в контролната зала на трети реактор, който се намира на няколкостотин метра от четвърти. Бил съм в много такива зали, навсякъде по света, но тази ме шокира. Изглеждаше сякаш някой безразборно бе разпръснал торба с цифри. Организацията не се подчиняваше на никаква логика.

Валери Легасов е физик от Съветската Академия на Науките, разследвал постепеното изчезване на Политбюро. Той заключва, че основната причина за инцидента в Чернобил е поредица от човешки грешки: объркваща подредба на контролната зала, неадекватни оперативни процедури и почти никакви предпазни мерки. Малко по-късно Легасов се самоубива.

През цялата си кариера се опитвам да предам опита си в индустрията на следващите поколения. Всички фактори, участвали в Бопал и Острова на Трите Мили, участваха и в Чернобил. Никой не се поучи от предишните инциденти. Руският начин на организиране на контролната зала, а и познанията им по безопасност са сред най-лошите в света.

Вие повдигнахте въпроса за обезпокоителната ядрена ситуация в Иран. Какво ви притесни?

Фактът, че Иран е под руска опека. Заради това страната няма възможност да наеме квалифицирани западни специалисти да се занимават с анализа на безопасността и да провеждат качествения контрол. Руснаците не само строят ядрения реактор в Бушхехр, но се и самоконтролират. Лисицата пази кокошарника. Наблюдатели на проекта в Иран са същите хора, които са наблюдавали и Чернобил. На персийски имаме следната поговорка: “Ножът не може да среже собствената си дръжка.” Хората не могат да критикуват колегите си.

Освен това иранците нямат власт над руските предприемачи. Научих, че иранците са се опитали да накарат руснаците да се придържат към най-новите стандарти в дизайна, конструкцията и управлението на атомните електроцентрали. Но руснаците отказали, оправдавайки се с цените и липсата на техническа възможност. Ако руснаците се откажат иранците ще загубят, така че се налага се примиряват.

Не са ли нужни санкции, за да се предотврати продължаването на проекта?

Може би са необходими санкции върху някои технологии, но по отношение на безопасността – където и да се случи аварията, тя ще засегне целия свят. Чернобил е първото доказателство. Радияцията се разпространи из цяла Европа и съветските страни. Дипломатите и други политически личности ще решат дали на Иран ще бъде предоставено ядрено гориво или реактор. Но по отношение на качествения контрол и контролните зали тези технологии са необходими, за да се осигури безопасност. И това няма да улесни Иран да направи ядрена бомба. Както казва директорът на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Мохаммад ал-Барадей: “Първата поука, която си извадихме от инцидента в Чернобил е, че трябва има международно сътрудничество по отношение на ядрената сигурност.”

В какъв радиус ще се разпространи радияцията след евентуален инцидент в Иран?

Засегнатите територии ще се големи. Ако се случи в Бушхехр, който е разположен в Персийския залив, и препазният купол не може да спре разпространението на радияцията, цялата Саудитска Арабия, Кувейт, Дубай и останалата част от Залива ще бъдат засегнати. Ако се случи в един от центровете за обогатяване на Уран съдбата на местното население ще зависи от посоката на вятъра. Така беше и при инцидента в Япония – в центъра за обогатяване в Токаймурa през 1999г.

Каква е позицията на Пакта за ядрено неразпространение по този проблем?

Страните участнички в пакта (Иран включително) имат право на подкрепа от МААЕ. Но на 9-и Февруари под натиска на САЩ агенцията обяви, че прекъсва 22 от 55-те общи технически проекта с Иран, някои от които са директно свързани с ядрената безопасност. МААЕ е единствното място, от което Иран може да потърси помощ за независими анализи на безопасността, както и познания и опит, а сега й е забранено.

Някои ще кажат, че безопасността е най-важна и трябва по-упорито да се опитаме да спрем Иран.

Това е нож с две остриета. Страните членки на Пакта имат право да строят ядрени съоръжения с мирна цел. Така че спирането на Иран не е легално, нито пък логично. Ако искате да сте сигурни, че Иран няма да направи атомна бомба, постигнете го чрез преговори. Но забранявайки на страната правото на безопасна ядрена технология, вие бихте могли да навредите на целия свят.

Тогава как трябва да реагира обществото на кризата?

Ядрената безопасност трябва да бъде разграничена от политиката. Технологията и опитът, които са свързани със сигурността, никога не трябва да стават част от политическите вражди. Както казва френският държавник Жорж Клеманс: “Ядрената безопасност е твърде сериозен въпрос, за да бъде оставен в ръцете на дипломати и политици.”

Източник: New Scientist.com News