Направи Синя Планета
началната си страница



  Ел Ниньо засяга размножаването на китовете



Пеперудите
и телевизорите
 

650 000 годишен разказ от историята на атмосферата
 

Ураганът Катрина в
Ню Орлеанс
 

На къде се
променя климата

1 Март 2006

Една от загадките пред хората които работят в медиите е какво точно е “новина”? Съдбата на местния футболен отбор обезателно пада в тази категория. Също самолетна катастрофа или брутално убийство. Но какво да кажем за промените в миграционния режим на пеперудите? David Ignatius посочва как климатичните промени остават на заден план

Учените вярват че миграциита на пеперудит в нови естествени среди са ранна индикация за промените в глобалните климатични условия, но това не е новина според медиите а пък и повечето от нас. Както не е и намалението на валежите в Амазония, или изтъняването на ледовете в Арктика. Ние не можем да видим тези промени в нашето ежедневие и в този смисъл те са абстрактни. Така че те не могат да ни грабнат както например една самолетна катастрофа, макар че те могат да бъдат предсказатели за катастрофа, която буквално може да промени представата за живот на планета. И поради това, че те не са никакви “новини”, тези промени на природната среда не пораждат никаква реакция – или поне в САЩ.
 

Това което ме накара да се замисля за тайните ритми в живота на планетата, а не за постоянната 24-часова въртележка отновини, беше разговор който имах напоследък с един учен на име Томас Е. Лавджой, който е ръководител на центъра H. John Heinz III по Науки, Икономика и Околната Среда. Когато го срещнах за първи път преди 20 години, той се опитваше да привлече журналисти като мен да обърнат внимание на промените в климата и биологическата разнообразност на Амазония. Той все още се опитва, но вече не е много сигурен дали не е твърде късно. 

Лавджой се страхува, че промените в еко-системите на Амазония може да са необратими. Учените съобщават миналия месец за засушаване очевидно причинено от новите цикли в Атлантическите течения, които на свой ред са подобни на предвидените климатични промени. При по-малко валежи тропическите гори започват да изсъхват. Те горят по-лесно, и като в затворен кръг- сухите гори възвръщат по-малко влага в атмосферата, което означава по-малко валежи. Когато горите страдат от липса на валежи, те измират 6 пъти по-бързо, и подобно унищожение засяга и други видове.

“Кога точно я унищожаваме еко-системата?” Лавджой се пита. “Никой не знае предварително и това е сякаш вървим до ръба на отвесна скала без да знаем къде е точно той? При подобен сценарий,  здравият разум ти казва да не опитваш, но това е точно което правим в момента с климатичните промени и унищожаването на горите.”

Лавджой за пръв път посещава Амазония само на 23 години, като млад учен през 1960-те. Тогава тя е била безгранична пустош, с размерите на континентални САЩ, но по това време е имало само 2 милиона обитатели и един главен път. Той се завръща повече от 100 пъти, като всеки път запазва една хронологическа колекция от снимки в паметта си от това как са изглеждали тези примитивни гори и как са били засегнати от човека през годините. Населението се е повишило десетократно, и пустошта сега е просечена от пътища, нови селища и икономически прогрес. Самите гори, невъзможно богати и буйни видяни от Лавджой за първи път, сега се променят бързо.        

За Лавджой, който е съ-редактор на книга от 1992 година, “Global Warming and Biоlogical Diversity,” съществува едно дълбоко чувство на разочарование. Криза, която той и други учени видяха преди две десетилетия, се движи към нас сега, като забавени кадри от филм, но достатъчно бързо и може би е вече невъзможно да се избегнат пораженията.

Най-добрия репортаж на “анти-новините” за климатичните промени дойде от Елизабет Колберт в американския New Yorker. Нейната трилогия миналата пролет обясни много ясно предшествениците на потенциалното бедствие: намаляването на Арктическите ледове с 250 милиона акра от 1979; топенето на постоянната замръзналост- нещо което не е ставало от 120,000 години; стабилно запопляне на Земната повърхност; промените във валежите в тропиците, което може да предизвика жестоки засушавания подобни на тези унищожили древни цивилизации. Елизабет Колберт публикува и нова статия, “Butterfly Lessons” относно как тези деликатни създания се придвижват на нови територии успоредно с глобалното затопляне. Нейната теза е че всички живи организми, от микроорганизмите до човека, ще трябва да се адаптират и то по начин който може да бъде опасен и дестабилиращ.

Толкова много неща които минават за новини нямат никакво значение в един всеобщочовешки смисъл. И ако хора като Лавджой и Колберт са прави, ние сме на път да пренебрегнем най-голямата фабула в човешката история. Колберт приключва нейните серии миналата година с тази потресаваща мисъл: “Може да изглежда невъзможно да си представим че едно технологически напреднало общество може да избере съзнателно да се самоунищожи, но това е точно което правим.” Тя е права. И пропуска на САЩ да заемат сериозна позиция по отношение на климатичните промени е непростимо, човешко безумие отвъд въобразимото.

Източник: Washington Post