Увеличава се броят на "мъртвите зони" в океана
6 Ноември 2006

John Heilprin, от Associated Press 
Превод за Синя Планета Ана Минчева


ВАШИНГТОН – Учените откриха 200 “мъртви зони” в океана. Това са места, където замърсяванто е опасно за рибите, морските животни и хората, които са свързани с тях. Доклад на ООН показва покачване с 34% на броя на тези зони за две години.

Планктонът, който се храни с отпадъци,  лишава другите водни обитатели от кислород. Той е причината за образуването на повечето “мъртви зони”. Те покриват десетки хиляди квадратни километри от водните площи.

Учените преди всичко обвиняват торовете и други селскостопански продукти, канализацията и изгарянето на отрозни газове, за усиленото замърсяване.

Горепосочените съдържат множество хранителни вещества – фосфор, азот, които довеждат до взрив в образуването на миниатюрните растения, познати като фитопланктон. Когато умрат, те потъват, а след това биват изяждани от бактерии, които изразходват кислорода във водата.

“Малкото количество кислород във водата затруднява оцеляването на рибите, стридите и други морски обитатели, както и на самата околна среда (като тревните легла и други).”, казват специалисти от ООН. “Тези зони се превръщат заплаха за рибата и следователно за хората, кото се хранят с нея.”

Според изследване на ООН, представено на среща в Beijing до 2003-та година реките ни ще изхвърлят с 14% повече азот в моретата и океаните, сравнено с това през осемдесетте години.

Изследователи, водени от  Robert Diaz (учен от Virginia’s College of  William and Mary) твърдят, че са открили нови “мъртви зони” край Финландия; в лагуната Фосу в Гана; в естуара на Pearl River и Чеинжанг в Китай; и в естуара на Marcy River във Великобритания.

Открити са и още нови зони в залива Елефсис и в Егейско море в Гърция; в залива Паракас в Перу; реката Мондего в Португалия; заливът Монтевидео в Уругвай; и в западен Индийски океан.

 Според морски специалисти от ООН броят и размерът на зоните, лишени от кислород се е увеличавал с всяко следващо десетилетие, започвайки от седемдесетте.

Не всички зони, обаче, са постоянни. Някои са сезонни – в зависимост от ветровете, които докарват багатата на хранителни вещества вода на повърхността.

“Оказва се, че е голям скок за две години”, казва Nancy Rabalais, изпълнителен директор на Морския Консорциум на Университета в Луизияна. Тя не е част от изследователския екип на ООН. Тя казва, че огромна роля е изиграло увеличилото се замърсяване в бързо-развиващите се държави.

Rabalais е изследвала “мъртвата зона” на Мексиканския залив (към настоящия момент с големината на Ню Джърси). Тя казва, че морските обитатели, които умеят да плуват достатъчно бързо обикновено успяват да се измъкнат.

“Тези, които остават, са обикновено тези, които не могат да оцелеят”, казва тя. Ако се замислим колко обширни са тези зони, ще установим, че те развалят цялата околна среда за някои риби и ракообразни.

Друго проучване на ООН, пък твърди, че има надежда за възстановяването на някои полуразрушени коралови рифове, които играят ролята на океански развъдници. Според това изследване избледнелите през деветдесетте години корали от високите повърхностни температури, се повлияли количеството на замърсяването във водите.

“Коралите, които се възстановяват бързо, са тези в защитените морски територии и крайбрежни води, където нивото на замърсяване и други вредни човешки дейности е ниско”, казват от ООН.