Кратка еволюция на динозаврите
11 Май 2005


Пламена Иванова
Първа награда (под 25 год.) в конкурса по научна журналистика 2005

Нито един човек не е виждал жив динозавър и все пак тези животни вълнуват, подхранват и озадачават човешкото въображение. Причината за това е тяхната необикновена история в продължение на 160 милиона години, свързана с бързото им развитие и измиране веднага след епохата на най-бурния им разцвет.

Първите динозаври с големина на пиле се появяат през Триаския период, преди около 210 мил. години, като разклонение на текадонтите. В края на този геоложки период се образуват двата най-големи клона динозаври, с главна и основна разлика в строежа на тазовия пояс. При единия клон тазът е четерилъчев, а при други я трилъчев. Първият от тях е - разредът на гущеротазовите, който обединява четирикраки и двукраки представители както на тревопасни така и на хишници. Вторият разред на  птицетазовите, включва само растителноядни, двукраки и четиритраки форми. До сега са изследвани над 250 вида динозаври и постоянно се откриват нови и непознати видoве.

Най-големите динозаври са от групата на полуводните гущеротазови – бронтозаваър, диплодокос, брахиозавър. Находките на брахиозаври  показват, че най-често теглото на гигантите е достигало 35 – 45 тона. Откритието на американският палеонтолог Дж. Джексън обаче разкри уникален гигант от същия род с дължина 25 метра и тегло около 80 тона. Благодарение на дългата си 12 метрова шия, този екзепляр достига височината на пет етажна сграда и затова е наречен ултразавър. Въпросът е: Как се е удържала на скелета тази огромна маса? И поради съществуването на зависимост между размерите и теглото – при удвояване на ръста, теглото  нараства с осем пъти и това се смята за критична точка на развитие. Това е и причината да са прекарвали по-голямя част от времето във вода, издигайки шия над водната повърхтност.Потапянетовъвводатаеоблекчавалонатоварванетонакоститеие oсигурявало храна – педимно водорасли и прибрежна растителност.

Много от динозаврите са имали наченки на главен мозък в гръбнака и главно в тазовата част, където са се съсредоточавали нервните възли, управляващи крайниците. Въпреки това мозъкът на динозаврите отговаря на развитието и при другите влечуги.

Към гущеротазовите спада и най-страшния хишник – тиранозавърът, с дължина 15м. и височина около 6м. Той е бил двуног, със закърнели предни крайници, мощна опашка, но мозък с големина на орех.Юрският и Кредният период се смятат за „златни периоди” на динозаврите. Най-широко развитие имат птицетазовите индивиди, който са разнообразни по размер и форма. Сред тях се откроява стегозавърът – 6м дълъг, 3 – 4м висок, четирикрак с по-силни задни крайници и опашка окрасена с остри шипове.

В опреден период динозаврите са бродили навсякъде по Земята и бележат връх в еволюцията на гръбначните, въпреки бързата си гибел в края на Мезозойската ера. Има различи теории за изчезването на гигантските влечуги – развитието на бозайниците, разбиване на астероид на Земята и много други, но това ги прави още по-тайнствени и привлекателни за човешкото  въображение.