БиБиСи 'По следите на пустинния прах' и Синя Планета
6 Февруари 2008

BBC News - http://news.bbc.co.uk/2/hi/science/nature/7228081.stm

Живота по време на 30-дневна океанографска експедиция в Бермудския Триъгълник. Филм подготвен от Синя Планета Деца от ОУ Елин Пелин изпращат видео поздрав на Дискавъри и благодят за дневника

Дневникът на международната експедиция Дискавъри 2008, подготвен от Синя Планета, привлича вниманието на БиБиСи. 'По Следите на Праха' е третия дневник на експедиция който Синя Планета провежда.

Между 6 Януари и 7 Февруари 2008, Синя Планета проведе дневник в почти реално време на преживяванията и изследванията на младите океанолози на борда на Дискавъри (посети).

Целта на експедицията е да се изследва ефекта на Сахара върху фитопланктона на Атлантическия Океан и климатичните промени в течение на стотици хиляди години.

Дневникът привлече вниманието на български училища и ученици кореспондираха с океанолозите на борда на Дискавъри, обмениха въпроси и отговори, рисунки и видео-репортажи.

БиБиСи направиха интервю с главния изследовател Ерик Ахтерберг по повод влиянието на Сахарския прах върху климата.

Пустинните ветрове постоянно 'наторяват' океана с желязо и океанолозите предполагат, че в течение на стотици хиляди години, подобен механизъм може да е стимулирал достатъчно фитопланктона в океана за да е намалил атмосферната концентрация на СО2 и да промени климата.

Поради непосредствената си близост, сезонните ветрове от африканския континент пренасят стотици тонове пустинен прах от Сахара и го разпиляват по повърхността на Атлантическия Океан. В последствие праха носи със себе си важни и иначе редки елементи основни за фотосинтезата (желязо).

ДИСКАВЪРИ 2008 е трети дневник на океанографска експедиция, организиран и редактиран от Синя Планета.

 

Превод на репортажа от BBC News - http://news.bbc.co.uk/2/hi/science/nature/7228081.stm

Експедиция в Атлантика с цел да се преследва праха на Сахара

Международен екип се опитва да разбере как праха засяга биология в световния океан, и впоследствие способността на океана да поглъща парниковия газ, въглероден диоксид.

Изследователите срещнаха две големи пясъчни бури по време на круиза и направиха видео записи на техните екперименти за БиБиСи.

Те преследваха пясъка с помоща на сателитни снимки и метеорологични прогнози.

Ерик Ахтерберг, главен научен ръководител от Natural Environment Research Council (NERC) който финансира тази експедиция каза че той е доволен от срещата си с прашните бури по време на едномесечния круз.

Една друга експедиция преди две години нямаше този късмет, каза той.

Той заяви пред ББС: “Ние проследихме две прашни бури: едната продължи около 3 дни, а другата бе още по-голяма и продължи около 4-5 дни”.

 “Ние бяхме на горната палуба, и прашната буря просто се виждаше – стена от прах идваща към кораба и след това стана доста мъгливо. Кораба бе покрит от прах – беше фантастично.

Прахът от тази буря просто замина към Юго-Западна Англия; чухме репортажи че на колите в Плимут имало прах”.

Наторяване на Океана

Всяка година, около 1, 700 милиона тона прах се вдига от пустините на света и около една трета пада в океаните.

Северният Атлантик получава най-много прах благодарение на близостта си до Сахара. Това поръсване с прах може да бъде критично за морския живот в този район.

Др Ахтерберг, който е от Националния Океанографски Център в Саутхамптън, обяснява: “Прахът освобождава хранителни вещества в океана.”

Прашните частици съдържат азот, фосфор и желязо, които помагат за растежа на микроскопичните растения които поддържат океанските екосистеми.

“Ако тези организми растат, те поглъщат повече въглероден двуокис и го премахват от атмосферата, “ казва той.

“Ако ние разберем как праха действа тук, ще имаме по-добра идея от това как екосистемата в Северния Атлантик отнема въгледвуокис, колко бързо и как това се променя с времето.”

Международният екип от 28 учени и техници отплува от Тенериф на 5 Януари на борда на Английския изследователски кораб ‘Дискавъри’ и се отправи към западните брегове на Африка в преследване на Сахарските прашни бури в тропическия и суб-тропичен Атлантик.
Прашните бури в океана са чести през зимата, и учените успяха да локализират къде най-вероятно те биха могли да се прояват чрез сателитни снимки осигурени от Neodaas (Nerc Earth Observation Data Acquisition and Analysis Service), трасирайки модели на вятъра от Сахара и компютърни прогнози.

Всеки път когато срещаха прашни бури, набор от експерименти бяха провеждани за да се разбере как Сахарския прах влияеше на химията и биологията на океана.

Първи Резултати

Ранни резултати от тези експерименти показват че действително праха засяга растежа на бактерията Trichodesmium, която фиксира свободен азот от атмосферен газ.

Др Ахтерберг казва: “Ясно е че те (бактериите) са в изобилие по време на прашна буря.
Тези организми се нуждаят от много желязо, което се доставя от праха.”

Данните събрани от тази експедиция ще се анализират в лабораторията през идващите месеци.

Крайна цел на тази експедиция, каза Др Ахтерберг, беше да се види какво е динамичното взаимоотношение между праха, морските организми и абсорбцията на въглеподен двуокис.

Климатичните промени засягат както повишеното съдържание на въгледвуокис в атмосферата, така и пустините като Сахара и количествата прах-носител на хранителни вещества  депозирани в океаните и моретата, обяснява Др Ахтерберг.
 
Някои изследвания показват че с климатичните промени, повишаването на валежите би могло да направи пустините 'по-зелени', докато други изследвания подкрепят идеята че те ще растат в някои райони – и в двата случая количеството прах паднал в океана би могло да се промени значително.

Др Ахтерберг казва: “Искаме да отговорим на въпроса: Ако количествата прах се повиши, какъв би бил ефекта в океана? ”.

“И ние можем да правим това като изследваме праха, изучаваме химията му, биологията му. Нашият проект е първият истински поглед върху Сахарския прах и как той засяга океаните.” 

Превод за Синя Планета Бойко Григоров