Малта
е независима република,
състояща се от
малка група
острови – Малта, Гозо, Кемуна,
Кемунет и Филфла – намиращи се в
Средиземно Море, южно от Сицилия,
с обща площ от 316 квадратни
километра.
Столица и най-важно
пристанище на страната е Валета,
която се явява като едно
сиво петно
около двата дълбоки залива на Малтийското
северно крайбрежие. Около
400, 000 души
живеят на тези острови. Малтийските острови
се състоят от
ниско-лежащи плата изградени от
коралови варовици заобиколени от
водонепроницаеми
глинени склонове. Най-високите места са само 239м над
морското
равнище.
Многобройните антични паметници и руини на
Малта
говорят за великото минало на нейните цивилизации. Останки
на хора от
Каменната и Бронзовата Ера са били намерени в подземни гробници.
Островите
падат под власта на Финикийците около 1000 п.н.е. По-късно те биват
окупирани
от гърците, които нарекли колонията Мелита, а след това островите падат
последователно под властта на Картаген и Рим. Островите биват окупирани
от
Арабите в 870 година с.н.е. Норманите покоряват Малтийските араби в
1090 г., а
по-късно Малта била превърната в феодална владение на Сицилиянското
кралство.
През 1530 г. Римския император
Чарлз
V дарява Малта на
Рицарите на
Свети Джон от
Йерусалим, който управлявал
острова до 19 век. През 1798 г.
Наполеон окупира островите по времето на Египетската си кампания.
Нежелаейки да
бъдат под Френско владичество, малтийците се обръщат към Британия, и
през 1799
Британския адмирал Хорацио Нелсон обсажда Валета и принуждава
французите да
отстъпят. През 1814 Малта става част от Британската империя.
Източник: NASA Earth Observatory
