Микробиологичните Марсианци
12 Декември 2005

Ядка от ледниците на Гренландия Следи от ледници на Марс ... 75% от учените ESA са убедени че бактерии някога са се развили на Марс ... Марс е била синя! ...минералите и утайките на Марс посочват към големи водни басейни... Европа ще се завърне на Марс - Ако плановете се реализират, ЕСА  ще върне проби от Марс около 2016 година Хематит на Марс ...минералът хематит се формира във                          влажни условия...

Микроби произвеждащи метан в ледовете на Гренландия ни подсказват за живот на Марс, заявяват учените.

Новооткрити микроби в миниатюрни течни балончета дълбоко в ледовете на Гренландия загатват за възможния произход на мистериозния метан открит в атмосферата на Марс. Възможно е подобни микроби да съществуват дълбоко в недрата на Марс, вероятно заровени в предполагаемите масивни ледове под повърхността на Червената планета.

Мистерията на метана на Марс се дължи на факта че на Земята метана се произвежда от микроби и вулканската активност. Освободен в атмосферата той се разгражда под влиянието на слънчевата светлина.

Обилността на метан в атмосферата на Марс, независимо от липсата на съвременна вулканска активност, кара мнозина да подозират че Марсианските микроби стоят зад това.

Данни от Марсианските роувъри разкриват истината за живота на Червената Планета.

Тази теза се подсилва от техните земни роднини, на които даже не им трябва да се разможават за да преживяват милиарди години, казва физика Бъфорд Прайс от Университета Беркли в Калифорния.

Прайс и неговите студенти са намерили индиректни доказателства че метан продуциращите микроби, които те са изследвали в Гренландия са може би на около 100,000 години. “Не можем да го докажем, но по мое мнение това е което се случва в момента,” казва Прайс. Идеята за безсмъртни микроби може да се окаже значително хиперболизирана, но много биолози казват че не е невъзможна.

“Факт е че повечето от микробите в природата не растат,” казва глациолога-биолог Брент Кристнер от Университета в Боземан, Монтана – САЩ. Действително, те просто преживяват по най-спартански начин, пазейки само ДРНК в порядък. “Това си е направо стратегия на оцеляване,” казва той.

Това което кара Прайс да подозира че неговите Гренландски метаногени са микробиалните Methuselahs,  e че просто няма място за растеж в техните миниатюрни течни балончета, почти никакви хранителни вещества, никакви отпадни продукти натрупани от предишни поколения. 

Но въпреки че Прайс още не свързва директно микробите с метана намерен в ледовете, той отива още по-напред и пресмята колко метан те биха могли да продуцират при същите условия на Марс. Той пресмята, че сегашното количество на метан наблюдавано в Марсинската атмосфера, би могло да бъде изцяло продуцирано от микроби ако има средно по един метаноген на кубически метър, като слоя от лед е дебел 10м върху цялата планета.

Разбира се температурата на леда трябва да е близка до точката на замръзване за да могат метаногените да функционират оптимално. Това изисква ледовете да са дълбоко под повърхността за да бъдат подгрявани от вътрешната топлина на планетата. “Точно това е което подгрява и дълбоките ледове на Гренландия,” казва Кристнер. Близко до дъното на ледниците температурата е около –5⁰ С, докато на повърхността е –60⁰ С. Доклада на Кристнер за Гренландските метаногени и изчисленията и аналогиите за Марс са публикувани в Декемврийското издание на Proceedings of the National Academy of Sciences.     

Източник: Nature/Science