Смел Син Свят – Шансовете ни да се завърнвем на Луната
3 Септември 2007
Източник: NATURE
Превод за Синя Планета - Бойко Григоров
 |
Бюджетът на НАСА е около 15 милиарда долара годишно, и заедно с ЕСА и Руската Космическа Агенция, космическите ни амбиции струват скъпо, докато тази сума може да реши множество на пръв поглед по-важни проблеми. И плюс това, предложения за завръщане на Луната ще увеличат сметката още повече. Скъп лукс или възможна, международна авантюра?
Нещо обикновенно е да се отхвърлят усилията на НАСА в пилотираните космически полети като пилеене на пари и ресурси. За една страна със застрашаващ бюджетен дефицит, да отделя десетки милиарди долара за проект с малка вероятност за възвращаемост е трудно да се обоснове. Даже и науката не предлага добра обосновка.
Но аргументите срещу тази особено скъпа форма на показност, колкото и силни, няма да се наложат в близко бъдеще. Космическите проучвания резонират с очакванията не само сред американците.
Вдъхновяващото въздействие на космическите полети върху въображението не бива да бъде пренебрегвано. По думите на един от пионерите-изследователи: “В този момент аз нямах никакво съмнение в единството на Човек и Вселена. .. Беше едно чувство което превъзхождаше всякакъв разум; то продължи до сърцето на човешката отчаяност и го намери безпочвено. Вселената беше Космос, не хаос; човек беше в правото си част от този Космос както беше денят и ноща.”
Пионерът цитиран по-горе не е астронавт, макар че той се е доближал до несвойствената изолация на космоса колкото е било вазможно в момента. Той бе американския изследовател на Антарктика, Ричард Бърд. Според Майкъл Грифин, служител в НАСА, интересен паралел между историята на проучването на Антарктика и възможното бъдеще на американските космически полети.
Но има също и разлики, на които НАСА, Президента и Конгреса трябва да обърнат голямо внимание. Грифин посочва че след първоначалното изследване на Южния полюс, той беше до голяма степен игнориран в продължение на десетилетия, преди Международната Геофизическа 1957 Година да поднови едно постоянно международно присъствие. Аналогично, плановете на НАСА сега насърчават край на хиатуса в изследването на Луната след Аполо. Като първа стъпка е предложено установяването на постоянна база вероятно на Южния и полюс. Но тук сравненията с Антарктика свършват. Поради един факт, завръщането към Антарктическите изследвания бе подпомогнато от новите технологии, особено надеждни дизелови двигатели, годни самолети и преносими радиостанции. Но технологиите които НАСА планира да въведе при завръщането си на Луната изглеждат поразително подобни на тези които бяха използвани в предишните изследвания.
Друга разлика е, че откакто Човечеството се завърна на Южния Полюс, полярните наукати станаха център на големия проект за разбирането на промените които хората причиняват на Земята. Един Антарктически компонент на зараждащия се глобален проект за контролиране на СО2 бе установен в 1957 година. Оттогава приносът се е умножил многократно; откриването на Антарктическата озонова дупка, екстрахирането на данните за парниковия газ и климата от ледени ядки за период повече от половин милион години назад, изучаването на аномалното затопляне на Антарктическия полуостров, и т.н.
Макар че лунните изследвания осветляват някои от най-дълбоките кътчета от историята на Земята, Луната все пак не е Антарктика; единствения принос който лунните изследвания ще доставят за изследванията на Земята е иконния и вдъхновяващ лик на синята планета на фона на черното небе и сивата пустиня.
Човешките изследвания на нови светове може и да е важно, като вдъхновение и накрая като нещо повече. Но не е спешно по същия начин по който е разбирането и контролирането на Земните системи. Ето защо, с нарастването на средствата които НАСА хвърля за своите нови виждания в изследването на Луната, е жизнено важно ресурсите необходими за изучаването на Земята да се доведат до необходимото ниво, което в момента е доста ниско.
Картирането на глобалните климатични промени и проучването на възможното бъдеще е спешност с която изучаването на лунните морета и вековни пустини не могат да се сравняват. Луната ще си остане пустош, Земята не!
НАСА казва че те не искат да се връщат обратно на Луната сами, те се надяват да получат международна подкрепа. Космическата агенция вече е решила да поведе в строежа на ракети, капсули и кацащи апарати които са необходими за да се отиде на Луната. Но НАСА се надява също да получи повече подкрепа от други чуждестранни партньори – може би лунни ровъри или модули за планираната лунна база.
“Ние работим с всички наши партньори да решим къде точно те искат да участват в процеса на проучване,” казва Шана Дейл, администратор в НАСА. Въпреки че НАСА вече започна консултации със съюзници от целия свят като част от нейната Глобална Проучвателна Стратегия, не всички са убедени от тази овертюра.
“Лично аз се чувствам разочарован,” казва Жан-Мишел Десобо от Арианаспейс, базиран в Париж. Като директор от най-голямата европейска комерсиална космическа компания, Десобо смята че решението на НАСА да изключи чужди компании от програмата си за конструирането на ракети и капсули може да доведе до възмущение и сдържаност от останалите страни.
“Европа, Русия и Китай искат да бъдат повече от под-изпълнители,” казва той. Една по-голяма пречка даже виси високо над Земята. Международната Космическа Станция – централна част от Европейската, Руската и Японската космическа програма – още чака доставката на ключови модули. НАСА се е ангажирала със завършването на станцията до 2010, но възнамерява да приключи с ролята си чак след 2016, което ще и позволи да отдели повече ресурси и внимание на Луната.
Снабдяването на станцията и превозването на екипаж ще се окаже значително предизвикателство за останалите партньори, от които само Русия има капацитет да праща хора в Космоса. Очакваното оттегляне на американците доведе до кършене на пръсти, и може да ескалира до колебание в някои страни да се присъединят към този проект на НАСА. Ще е необходимо малко дипломатичност да се предвижи тази визия, казва Роджер Бландфорд от Университета в Станфорд, Калифорния. Бланфорд вярва че точно както съвременните усилватели на частици и фюжън машини, една програма като тази изисква коопериране.
“Всички трябва да се сплотят заедно, “ казва той. “Единствения начин това да има някакъв икономически смисъл е да бъде едно глобално начинание.
Източник: NATURE
