 |
 |
|
|
|
|
|
|
|
 |
Хвърлете един поглед на новия невероятен план на НАСА да извлече животворните
кислород и водород от лунната почва. Включва и видео на миниращия кораб в
действие.
Преди да изпрати космонавти на Луната за един президентски мандат през 2020-та
година, НАСА трябва да проучи условията, които предлага тя. Дали има ледени
запаси, които биха могли да се размразят, за да се добие от тях кислород,
необходим за дишане и водород за гориво? Или може би потенциалното гориво е във
вътрешността на скалите? За да разберат това изследователите от НАСА имат един
прост, но находчив план, който ще бъде изпълнен през 2008-ма година. Те ще
стоварят два стоманени къса в кратер близо до Южния полюс на Луната и ще
наблюдават какво ще се отдели при удара. Най-голям интерес представлява
водородът, който беше открит под почвата по време на предишни изследвания.
“Най-после учените ще разберат в каква форма се намира водородът – дали е под
формата на лед, минерали или свободни протони в лунната почва.”, казва
изследователят от НАСА Anthony
Colaprete.
“Тази информация ще ни помогне да разберем какви технологии да използваме за
изолирането му”, казва той.
Подготовка за мисията
“The
Lunar Crater Observation and Sensing Satellite”
или накратко
LCROSS
се състои от космически кораб (тежащ около 1540 паунда), в който има камери, и
горната част на ракетата (около 4400 паунда), която го носи в космоса.
След изстрелването през Октомври 2008-ма, тези два свързани компонента ще
потеглят на три-месечно пътуване около Земята и Луната. Двадесет часа преди
първия сблъсък ще се разделят. Горната част ще падне свободно в лунния кратер
Shackleton.
T Minus
0:
Impact!
Горната част се приземява, изхвърляйки 2,2 милиона паунда лунна почва (а може би
и лед) в космоса. (Дори непрофесионални астрономи с 10-инчови телескопи ще могат
да видят прашната маса). Предполага се, че получилият се изкоп на повърхността
на Луната ще бъде с дълбочина до 16 фута и широчина до 100 фута. Тъй като
горната част ще е изразходвала горивото си по време на полета, тя няма да
замърси изхвърлената почва.
Рисковете на
науката
Инфрачервените камери и камерите с видима дължина на вълната, които се намират в
обикалящия кораб, изследват химичното съдържание на изхвърлената почва. Корабът
изпраща данните на станцията за лунно разузнаване (Lunar
Reconnaissance Orbiter
–
LRO)
със скорост около 1,5 мегабита в секунда, до момента на неговият собствен
сблъсък.
Откритията му ще помогнат на учените да потвърдят съществуването на лед на
Луната, от който може да се извлече водород. Има само една опасност: “ Парче от
Луната може да го удари”, казва НАСА.
“Home,
Sweet,
Home”
След като прахта улегне е ред на
LRO
да проучи
последиците, използвайки висотомер, за да достави подробни данни за кратерите, и
различни камери, за да търси остатъци от вода и лед.
До 2020-та година (в най-добрия случай) данните, събрани от
LCROSS
и последвалите мисии, ще са довели до създаването на технологии, които използват
лунните кислородни и водородни запаси, за да поддържат база и да осигуряват
гориво за завръщания вкъщи.
Източник: POPULAR SCIENCE
|
|
|
© 2004 Синя Планета |
