ВОДОЛАЗИ ВЛИЗАТ В
“ОКОТО” НА РИЛА
за Синя Планета -
Тодор Роков
Първа в историята
научно-изследователска дълбочинна експедиция
oсъществи екип от български
водолази до дъното на "Окото" - едно от 7-те Рилски езера.
Румен Железаров (водолазен инструктор в клуб “Марина”- Пловдив”) и
Владимир Веков (телевизионен оператор в
BTV) за първи път в
историята на водолазната дейност в България се спускат на близо 40 метра
дълбочина в най-дълбокото в страната и на Балканския полуостров
ледниково езеро - "Окото" - 2440 метра надморска височина. Експедицията
е осъществена в рамките на няколко дни през месец октомври 2005 год., а
физическата и логистичната подготовка за нея отнема повече от 4 месеца.
Целта на "Водолазен проект Окото 2005" е да се извърши първото достигане
до дъното на ледниковото езеро, както и набавяне на седимент от дънните
отлагания. За осъществяването на проекта е било необходимо
специализирано разрешение от Управата на "Национален Парк Рила".
Румен
Железаров и Владимир Веков достигят дъното след само 15 минути спускане.
За целта са използвани бутилки, пълни с обикновен въздух (21%
кислород - 79% азот) под високо налягане, а
не със специални газови смеси, употребявани при дълбочинните водолазни
спускания.
По време на
опита водата в езерото е 2 градуса дънна температура и 9 градуса
температура на повърхността. Взетите проби на седимент са безвъзмездно
дарени на катедра "Обща и приложна хидробиология" към Биологическия
факултет на Софийския Уневерситет "Климент Охридски". Предварителните
резултати на учените показват изключителна чистота на водата, малка
минерализация на повърхността, бедност на микроорганизми както и ниско
кислородно съдържание на дънните слоеве.
Двамата професионални водолази са ползвали последните публикувани научни
данни за езеро "Окото" от 1963 година. Тогава учените с помощта на въже
и тежест са измерили дълбочина 37.5 м. При достигане на дъното,
измерванията през 2005 показват дълбочина от 37.7 м. Заснет е 3-минутен
репортаж с уникални кадри от дъното на езерото.
“Основен проблем при подводните снимки е светлината, защото голяма част
от нея се губи, колкото по-надълбоко наднича обектива. Затова върху
херметическия бокс на камерата се монтира специално осветление. Целият
комплект тежи над 7 килограма, но водата "помага" да се носи”, разказва
Владимир. “Видимостта обаче бе
изключителна! Долу, в най-дълбокото водата
е синя, тюркоазена, не е зеленикава както на тази дълбочина в морето. И
е бистра, наистина кристално чиста, както изглежда и ако я гребнеш от
брега в длан. Всичко се вижда ясно - изключителен шанс за подводните ни
кадри. Очаквах камъните да са покрити с водорасли, а те бяха чисти,
полирани от водата, сякаш някой специално ги беше излъскал за снимките”.
"Специализираното осветление което
носехме към екипировката си, както и това за камерата не се наложи да
ползваме, тъй като видимостта бе отлична", коментира спускането и
организатора на експедицията Румен Железаров.
"Знаехме, че това е най-дълбокото и студено
наше езеро. Данните, които имахме от 1968 година сочеха, че е 37,5 метра.
То се оказа с 20 сантиметра по-дълбоко - 37,7 метра отчете нашият
компютър. Нищо чудно да се окаже, че през последните 20 години,
дълбочината се е увеличила по естествен път”, продължава своя разказ
Владимир. “При достигане на дъното
установихме, че то е равно и покрито с фин пласт тиня, чиято дебелина бе
около 10 см.”
“Другата
изненада за екипа ни беше липсата на какъвто и да е видим живот”, си
спомня Владимир. ”Разказваха ни, че в езерото има пъстърва. Ние не
срещнахме никакви риби, нито каквито и да е животни не само в плиткото,
но и в дълбочина. Вероятно при 3 градуса, каквато е температурата на
дъното, не са много формите на живот, които могат да виреят”.
за Синя Планета -
Тодор Роков
Източник: По
материали от в-к “Монитор”, уеб-сайта на водолазен клуб “Марина”-Пловдив и
интернет порталът за подводен риболов в България
