Източник: Nature, Филип Бол
Превод за Синя Планета - Ана Минчева


Стари средиземноморски пристанища са открити под съвременни градове.

След успокояването на политическото напрежение в Ливан археолозите най-после успяха да намерят древните Финикийски пристанища на някогашните водещи търговски градове на Средиземноморието.

Геолозите са картирали някогашната брегова линия, като са пробили седиментната покривка, от които е била покрита. Така те са открили точното местоположение на старите пристанища и са отбелязали места, които според тях плачат за изследване и съхранение.

Съвременнине градове Тир и Сидон някога са били главен център на финикийските мореплаватели. Те са били това, което по-късно стават Венеция, Шанхай, Ливерпул и Ню Йорк – едни от най-големите световни пристанища, търговски канали и културни центрове. От Финикийските пристанища корабите изнасяли ценни бои и платове, сода и стъкло, за да ги пренесат отвъд Средиземно море.

Понастоящем градовете носят същите имена, но бреговата им линия се е променила в следствие на 3000-годишно седиментно наслояване. Сидон се е разширил, влизайки по-навътре в морето. Тир, който някога е бил остров, се е съединил с континента в следствие на наслояванвто, а много от старата му земя е била потопена.

Но въпреки че основните промени са ни познати, никой няма точни сведения за формата на бреговата линия, която би разкрила и положението на важните пристанища.

Ник Маринер и колегите му от Европейския Център за Науки за Земята и Околната Среда във Френската провинция Aix-en са започнали да копаят под съвременния град, за са оценят как се е променила бреговата линия през годините.

Според Маринер политическата ситуация в Ливан (това, че гражданската война е приключила едва в 1990 година) е спъвало опитите за изучаване на античната история на страната. Много от знанията ни за Финикийците идват от стари косвени източници.

“В Тир няма големи разкопки, така че много от сведенията ни датират от деветнадесети век до 1970-та година”, казва Маринер.

Някои ранни археологически изследвания сега са обект на по-задълбочено изучаване. Например през 1930-та година френският археолог Антоан Пойдебард твърди, че е открил точното местонахождение на южното пристанише на античен Тир, което сега е под морското равнище. Но според по-нови изследвания той е открил градска част, а не пристанище.

За по-голяма яснота Маринер и колегите му, копаейки, минали през около 40 седиментни слоя в двата града. За времева справка те използвали фосилите на дървета и мекотели, а също така и степента на овъгляване на семена. По този начин определили възрастта на всеки един слой.

Резултатите разяснили данните за градовете. И двата ливански града са били населени още през Бронзовата епоха (около 3000 години пр.Хр.). 332 г. пр.Хр. Тир е бил завладян от Александър Велики. И двете области след това са превзети последователно от римляни, араби и мамалюкските турци.

Изследванията на Маринер на почвата показва, че нивото на бреговите наслаги се е покачило десетократно по време на римското владичесво. Геоложките сведения показват, че римляните и след това византийците най-вероятно са били принудени да драгират пристанищата, за да ги поддържат. Знае се, че търговията през този период рязко е спаднала.

Най-важното е, че изследванията показват къде са разположени старите пристанища: под днешните градове.

Маринер се надява, че тяхната работа ще подпомогне опитите за запазване на културното наследство на двата града. Според него Directorate General of Antiques в Ливан се интересува от резултатите. “Това са земи богати на исторически и археологически архиви и голямото изпитание е да ги предпазим от вредите, нанесени от градското развитие”, казва той.

И двата града са подложени на нерегулирано разширяване. “Планирано е превръщането на част от Тир в туристически курорт”, казва Маринер. “Ако това не бъде правилно регулирано много находки ще бъдат унищожени или загубени”.