Направи Синя Планета
началната си страница



Топло ли е тук? Изпускаме ли най-голямата новина в човешката история

  Ел Ниньо засяга размножаването на китовете



Пеперудите
и телевизорите
 

650 000 годишен разказ от историята на атмосферата
 

Ураганът Катрина в
Ню Орлеанс
 

На къде се
променя климата

7 Март 2006

Плутон не е самотен в покрайнините на Слънчевата система – неговите компаньони сега са трима. И ако Плутон може да има толкова много, защо и други обекти в отдалечения, леден пояс на Kuiper да нямат?

Преди смятахме Плутон за самотен обитател на най-отдалечения край на Слънчевата система. Планетата, която раздразни любопитството ни през 1978-ма година с откриването на огромния и спътник Charon, сега става все по-интригуваща.

Всъщност Charon е с диаметър около 1 200 километра, което е малко повече от половината от диаметъра на Плутон. Това означава, че те са двойна планета, обикаляща около изменен център на гравитация или барицентър, намиращ се извън повърхността на Плутон. Но историята продължава. Публикувани снимки от космическия телескоп Hubble показват, че системата на Плутон е поне четворна. Според Stern et al тази сложност предвещава още открития: може би там се крият още малки сателити и ударите върху тях може да са освободили материални пръстени или дъги.

Мисията на НАСА “New Horizons” е успешно започната и сега й предстои полет до Плутон и компаньоните му.

След като Клайд Томбоу открива Плутон през 1930-та година, търсенето на спътници е логично продължение на неговото начинание. Но нищо не е открито докато Плутон не достига точката, в която се намира най-близо до Слънцето. Благодарение на прецизният наземен телескоп най-после става възможно откриването на Charon. Оттогава изследваниято от Земята не са предоставили никакви доказателства за други съществуващи спътници, с диаметър по-голям от 160 километра.

Въодушевени от предстоящата мисия на New Horizons, Weaver и колеги ангажирали телескопа Hubble за Май 2005-та година, за да търсят спътници с диаметър около 25 километра.

Намерили два обекта, които се движат по орбити около барицентъра Плутон-Charon.

Тези открития напомнили на изследователите за снимки направени през 2002-ра година от Hubble с цел картиране повърхността на Плутон. Въпреки че на тези снимки не били открити следи от сателити, когато добавили предварителните изчисления от снимките от 2005-та гидина, наличието на спътници било потвърдено.

Първоначално тези тела са наречени “P1” и “P2”(ще получат официалните си имена по-късно тази година). Диаметрите им са съответно около 60 и около 50 километра. Те са изчислени предвид отражателната им способност, сравнена с тази на Charon (по-гплеми са ако тя е по-ниска).

Най-интригуващи за изследователите са орбитите на новооткритите спътници. Ограничените данни, с които разполагаме сега показват, 4е орбитите на P1 и Р2 са с форма на окръжност и са в равнината на Charon : на всеки 12 оборота на Charon, Р1 прави почти два, а Р2 (който е по-близо) прави почти три.

Такава хармония не би била възможна ако Р1 и Р2 са просто обекти, които са се доближили до Плутон: силите на привличане между Плутон и Charon  не са достатъчно силни, за да привлекат такива обекти. Най-правдоподобното обяснение е, че Charon, Р1 и Р2 са потомство на Плутон и са се отделили от него в резултат на голям удар. Дискът, отделен при този сблъсък е позволил на тези сателити (а може би и на още, за които не знаем), да кондезират в ко-равнини, кръгли орбити. Резонантните ниши, заети от Р1 и Р2 може да са били плодовити местности за срастване на материал или за поддържане на дълготрайна орбитална стабилност.

Според досегашните изследвания повече от една пета от обектите от пояса на Kuiper  имат спътници, които са част от бинарна система. Плутон е първата позната четворна система. Но това може би е само малка част от сложната игра на гравитацията с малките тела, които са отдалечени от силите на Слънцето. Например след сблъсък, повечето изхвърлени отломки от Р1и Р2 не напускат гравитационния обхват на Плутон. Тънките пръстени и дъги може би са правилото, а не изключението за Плутон и другите струпвания в пояса на Kuiper.  Възможно е и четворните системи да “остареят”, когато проучванията станат още по-прецизни.

Тези, които организират мисията New Horizons на НАСА смятат да проучат гравитацията на Юпитер през Февруари 2007-ма година, а след това през Юли 2015-та имат среща с Плутон. Сега те добавят към списъка си и снимки и спектроскопия на новооткритите спътници. Уточняването на големината и на местоположението на орбитите им в близките девет години също ще стане приоритет за изследователите. New Horizons ще проучва и орбитите им за следи, които биха разкрили произхода и еволюцията на това семейство. Плутон вече не е самотен.

Източник: Nature