Превод за Синя Планета: Ана Минчева


Две от най-добрите обсерватории на НАСА, “Spitzer Space Telescope”  и  “Hubble Space Telescope”, са осигурили на асрономите поглед върху прашни отломки на планети с размера на Слънцето.

Spitzer и Hubble са заловили най-подробните гледки, които някога са съществували на светъл диск, въртящ се около подобна на слънцето звезда, но по-млада. Тези открития ни предоставят снимки на уникалния процес, по който нашата Слънчева система се е преобразувала от хаотичен газово-прахов облак, до днешното си състояние.

“Младите звезди имат голям резерв от планетообразуващи материали, докато старите имат само остатъци под формата на чакъл.” Казва  Др. Чарлз Бийчман от “Jet Propulsion Laboratory”, на НАСА, намираща се в Калиф, Пасадена. Той е водещ автор на проучването, извършвано от Spitzer.

Младата звезда, проучвана от Hubble е на 50 до 250 милиона години. Тя е достатъчно стара, за да е създала вече газови планети, но и достатъчно млада, за да предположим, че каменисти планети от типа на Земята все още са в процес на формиране. Шестте по-стари звезди, изучавани от Spitzer са на около 4 милиарда години, почти колкото Слънцето. За тях се знае, че имат, както  газови, така и каменисти планети. Преди  тези открития, рядко е имало подобни, на обръчи от планетарни отломки, защото те са по-трудни за забелязване от тези около по-масивните звезди.

“Новите снимки на Hubble ни предоставят чудесна гледка върху отразената светлина от диск, въртящ се около планета, подобна на Слънцето.”, казва водещият автор на проучването, извършвано от Hubble, Др. Дейвид Ардила от университета  “Джоунс Хопкинс” в Балтимор. “Всъщност те показват едно предполагаемо минало на нашата Слънчева система.” , казва той.

Обръчите около по-старите звезди от типа на Слънцето и на неговата възраст са още по-трудни за откриване. Тези дискове са 10 до 100 пъти по тънки от тези около младите звезди. Високо чувствителните детектори на Spitzer  успяха да доловят тяхната топлина за първи път.

“Spitzer създава първата директна връзка между планети и газови дискове.”, казва Бийчман. “Сега можем да изучаваме връзката

 между двете.”. Тези проучвания ще помогнат на мисията на НАСА ‘Откриване на Земоподобни Планети’, която цели, да предвиди кои звезди са образували планети. Намирането и изучаването на нови звезди е ключова цел на проучвателната мисия на НАСА.

Каменистите планети се образуват от газово-прахови облаци, които обвиват младите звезди. Праховите частички се сблъскват и се съединяват, докато в един момент се оформи новата планета. Понякога акумулиращите тела се сблъскват и се разбиват. Отломките от тези сблъсъци се събират и формират огромни тела с форма на понички, чиито центрове може да са издълбани от обикалящи планети. Свремето тези дискове се смаляват и стабилизират.

Обръчите, забелязани от Hubble обикалят около звезда, подобна на Слънцето, наречена HD 107 146, отдалечена на 88 светлинни години. Асрономът Джон Крист също е използвал Hubble, за да заснеме дискът около една по-малка и по-млада планета, червено джудже, наречено AU Microscopii, отдалечена на 32 светлинни години, на възраст само 12 милиона години. Забелязана е дупка в диска, където може би са преминали планети и са помели звездния прах. Дискът около HD 107 146 също има вътрешна дупка.

Бийчман и колегите му от JLP и университета в Тусон, Аризона са използвали Spitzer, за да наблюдават 26 по-стари звезди с познати планети и са открили шест със диск от отломки, подобен на пояса на Куйпер на края на Слъняевата Система. Отдалечеността на звездите варира от 50 до 160 светлинни години. Дисковете им са около 100 пъти по-бледи от тези на звездите открити на скоро от Hubble, и около 100 пъти по-ярки от пояса на Куйпер. Дисковете също имат дупки в центровете си.

Източник: California Institute of Technology

© 2004 Синя Планета