Революция в астрономията - Откриването на слънчевите петна
21 Декември 2005

Слънчевите петна са най-дълго наблюдаваните и най-трудните за разбиране активни явления на Слънцето. Те са тези, които превръщат Слънцето от божество в реален астрономически обект. Тяхното откриване и изучаване е може би най-болезнената част в прехода от църковната догматика на Геоцентричната система към Хелиоцентричната система.

И до днес спорът за първенството на откривателя им не е решен еднозначно. За тази титла се борят астрономите Фабрициус, Галилей, Шайнер и Хариот, които наблюдават слънчеви петна с телескоп почти едновременно през 1611 г. независимо един от друг започнали изледвания на слънчевите петна по повърхността на нашето светило.

Данни за наблюдавани слънчеви петна, обаче, има от много по-ранни епохи. Най-старото сведение е на Теофан Атински /ученик на Аристотел/ и датира от 350 г. пр.н.е. От 23 г. пр.н.е. до средните векове в Китай се провеждат системни наблюдения на слънчеви петна. В корейски, японски, руски и арабски хроники също се споменава за нееднократни наблюдения на големи петна.

Други статии в рубриката 'Пепи Разследва' PARKOUR – екстремност в града или спортът на Човекът Паяк Том Ейвъри покорява двата полюса Български скулптор дизайнира най-бързото колело Кратка еволюция на динозаврите

Тук става дума, естествено, за наблюдения с просто око, обикновено при изгрев или залез на Слънцето или през тънки облаци и то на големи слънчеви петна, които могат да се забележат без увеличителен прибор.

През 1613 година Галилей пише „Писма за слънчевите петна”, за това как и защо се движат по повърхността на слънцето. Книгата се основавала на изследванията на Галилей, направени с телескопа, за който той извоювал награда от Академията. Това била и първата му открита поткрепа за системата на Коперник, защото по този начин допускал, че самото слънце се върти, както и земята се върти около Слънцето. Той не бил съгласен, че петната са малки планети, обикалящи около Слънцето, както твърдял немския учен Кристофор Щайнер.

Слънчевите петна са тъмни облаци, които се придвижват по повърхността на Слънцето. Обикновенно се наблюдават по няколко седмици. Те са резултат от силното магнитно поле на Слънцето. Макар, че изглеждат малки, те са с резмери около 20 000км., групите от петна понякога достигат колосални линейни размери - до 250000 км, и покриват площ от стотици милиони км2. Например февруарското петно от 1917 г. е било с рамери 250000 км.
Сроковете на съществуване на петната са така различни и капризни, както и техните размери. Много често се наблюдават петна, които "живеят" само няколко дни, за да изчезнат безследно, но има и такива, които се задъжат в прдължение на почти 3 месеца.

Те са по-хладни от обкръжаващата ги атмосфера и са места с изключително силна концентрация на магнитен поток. Тези зони са с около 1000 градуса по-студени от останалите и изглеждат по-тъмни.

Слънчевата активност се усилва в цикъл от приблизително 11 години – увеличава се броя на слънчевите петна и хромосферните избухвания (внезапни засилвания на яркостта на хромосферата). Когато на повърхността има най-много слънчеви петна, наричаме този момент слънчев максимум. Когато активността на слънчевите петна е най-малка, можем да говорим за слънчев минимум .

За последния век броят на слънчевите петна е нараснал неколкократно, като същевременно средната температура на Земята се е повишила с повече от 5 градуса.