Едно проучване на НАСА предлага ново тълкуване на приноса на океанските водни цикли към глобалните температурни промени.

Глобалният воден обмен включва пренос на водни молекули между континентите, криосферата, океаните и атмосферата. Това е една гигантска система инициирана от Слънцето, която подхранва една непрекъсната обмяна на водни субстанции между океаните, атмосферата и континентите.

Много климатични модели доказват че по-топлият климат довежда до повишаване на изпарението и валежите, но механизма на атмосферното акумулиране на водни пари не е още добре изучено.

Напоследък изследователи от NASA Goddard Space Flight Center, Greenbelt, демонстрираха един компютърен модел от ранния и късен период на 20 век. Те използват температурата на морската повърхност за да определят колко дълго водните пари се задържат в атмосферата. Това е един начин да се определи как глобалният воден обмен може да бъде повлиян от промени в температурата и валежите.

Моделът показва увеличение на валежите и изпарението в глобален мащаб за споменатите периоди от време. Симулираната атмосферна температура също показа тенденция за повишаване, повишавайки по този начин и количеството на течна вода в атмосферата-ако предположим че всичката пара кондензира.

'Като изчислим резултатите от тестовете, моделът показват че интензитета на водните цикли допринасящи за тоталната атмосферна влага и средните валежи намаляват с повишаването на температурите.”  - казва Michael Bosilovich, водещ на екипа публикувал това проучване в American Meteorological Society Journal of Climate през Май 2005.

Резултатите показват че симулираните  валежи над континентите намаляват, докато над океаните генерално се увеличават успоредно с повишаването на температурата на морската повърхност – факт който се потвърждава от по-ранни проучания.

“Авторите признават че тези контрастиращи резултати над континентите и океаните не са универсални за всички райони на света” – казва Bosilovich. “Например, валежите над Северна Америка се повишават докато над Мексиканския залив намаляват.”

Проучването показва още че континенталните източници на вода за валежите варират значително в различни райони. В течение на времето континенталните цикли намаляват, с изключение на централните САЩ, където може да се повишат.

По-нататъшни изследвания са необходими за да се уточнят локалните изменения.

“По отношение на глобалния водообмен, сателитните данни са незаменими за оценката на интензитета му. Те помагат да се изгради една представа за климата в исторически аспект, но данните са недостатъчни” – отбелязва Bosilovich. “Toва проучване подчертава значението на функционирането на високо-качествени, добре поддържани наблюдателни станции за непрекъснато наблюдение и оценка на валежите над континентите и океаните, техният интензитет и честота в един продължителен период от време”.